На 1 март всяка година отбелязваме Баба Марта. На този ден

На 1 март всяка година означаваме Баба Марта.

 

На този ден всеки подарява на околните си мартеници за здраве и мощ през годината.

Мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение.

 

Мартеницата може да се смъкна и когато човек види щъркел, лястовица, кукувица или цъфнало дърво.

 

Според остаряла легенда мартеници по българските земи връзвали траките. Те наложително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Самият Орфей кичел лирата си с мартеници. Тя символизирала безсмъртието на човешкия дух, края на студа и пробуждането на природата за нов живот живо.

 

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с идването на Аспаруховите българи на Балканския полуостров.

Според тези митове първата мартеница е направена от Ахинора, дамата на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух минал Дунава и разкрил за българите земите към Балкана. 

Владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петимата си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат постоянно дружно, с цел да не могат врагове да ги атакуван и поробят. 

Те обаче не спазили заръката на остарелия хан да останат единни и тръгнали да търсят свободна земя за своите племена. Единият от братята се отправил на север, а другите - Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг.

Сестра им Хуба обаче останала в плен на хазарите. За да не бъде сама, с нея останал и най-големият наследник Баян. Преди да се разделят, братята скрито се уговорили с Хуба и Баян, те да останат при хазарския хан Ашина, до момента в който някой от тях откри свободна земя. След това този, който откри земя и сътвори нова българска страна, щял да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, която ще бъде знак да избягат. 

И по този начин, братята потеглили и оставили пленената госпожица и Баян в ръцете на Ашина.

Не след дълго при Хуба дохвърчал гълъб, изпратен от Аспарух, който имал златен конец на крачето. Както се били разбрали, Хуба и Баян избягали от Ашина и достигнали водите на Дунав. Не знаели какво да създадат. Птицата можела да им покаже пътя, само че те не знаели по какъв начин да преминат на другия бряг. 

Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Така тя желала да уведоми брат си Аспарух, че към този момент са наоколо. Но тъкмо момент, преди да пуснат птицата да полети, се появили преследвачи от хазарите, които почнали да ги обстрелват. 

Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, поруменял от кръвта му. В този миг на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите бойци. Той очаквал появяването на брат си Баян и сестра си Хуба. Хуните, знаейки силата на българското оръжие, се изплашили и обърнали конете си обратно. 

Аспарух оказал помощ на Хуба и Баян да преминат реката и ги отвел при своите бойци. Взел конеца от Баян и белия му край завързал с аления.

 След това Аспарух застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на татко си и по този начин са заплатили с кръвта си своето разцепление. Закичил всеки един от своите войни с парченце от този заветен конец. Заръчал червено-белият конец в никакъв случай да не се раздира, тъй като тази окървавена нишка вечно ще свързва българите и ще им припомня за славната България на Кубрат и за неговия завет - постоянно да са единни.

 

А Ахинора завързала на крачето на лястовичка с пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да съобщи посланието й за здраве и обич.

 

Това се случило на първи Март. Така се родило и името на мартеницата. 

Оттогава на тази дата всички българи се окичват с червено-белите конци, като спомен за оня отдалечен ден и като талисман за здраве, наслада и триумф.